Ще бъдеш цвят. И аз ще бъда цвят. Някакви си цветове, светещи със собствени нюанси. Ако сме двама, ще е спектър. Настъпим ли се, ще е сиво. А разделим ли се, мракът ще е тайнство. :) Много обичам френската романтична поезия!
Ти пишеш разкошно, не споделяш ли творбите си някъде, където мога да ги разгледам по-обширно?
И кое му е неприличното :)Реален е. Гледаме към Светлината през стъклото на личността и погледа ни не достига по-далече от Луната - владетелката на диалектичния ни свят.
Благодаря ти! От дъжд на вятър пращам по нещо (както сега) на приятели поети, които ме предизвикват, в смисъл - вдъхновяват, да покажа нещо свое в тесен кръг. То е нещо като мой своеобразен коментар. Но не мисля, че стихоплетстването ми заслужава вниманието на по-широка аудитория. Виж, в музиката не съм толкова скромен :))) Нищо че някой може да каже "А трябва"...
Смислената поезия заслужава внимание. Съвременните автори пишем абстрактно (и често нищо не казваме в рими :) споделяме емоции и творбите ни откровено нямат никаква стойност. Може би ни липсва мъдрост, не зная.. подреждаме думички и си мислим, че пишем поезия :) но полета на душата всякак е красив, затова аз подкрепям дори такова писане. При теб не е така, редовете ти са изпълнени със смисъл. Споделяй, чета с удоволствие... Каква музика пишеш... може ли да послушам? Аз съм... не-добър слушател, не умея да слушам всичко а напоследък съвсем стесних предпочитанията си, но ще се радвам да чуя. Да си призная, по-ми е интересен процеса на писане на музика :)
Добро утро в 12 :) Хе, моите бебета отдавна пораснаха и вече ги чакам да си имат свои... Пиша джаз, мюзикъли, напоследък - доста поп (по популярни материални причини). В нета нямам много публикувана музика. Виж този линк дали работи
Познавам този клип :) и умирам за гайдите в него... като цяло песента ми харесва, и мелодията и стиховете, но съм го споделяла и преди, май в блога на Пламен :) Харесва ми и комбинацията на народен фолклор с естрада (дано не бъркам стиловете) а за темата "Нестинари" нямам думи, вълнуваща и интересна е. Но аз сякаш повече залитам към старата българска естрада... и разбира се - най-вече слушам Сикрет Гардън и класика. Но то си ми е изкривяване от нещо това... :))
Колко е бяла и тази ти песен, с петолиние от цветове. Носи ухание - идеща есен, носи и ледове. Всички са хубави, всички сезони, те са душевен разтеж, те са в човека от белия спомен, вдишал от слънчева скреж.
Това ти стихотворение изумително прилича на идеята в една моя приказка за сезоните... Обичаш ли приказки?
Всъщност, моля те, не си прави труда да ми събираш стихчетата в отделна страница. А и аз доста прекалих с моите писания. Все пак това си е твоя блог. Ако исках да се представя в нета като поет, щях да си направя свой, но чак пък толкова... :))) Просто имам тази "петльова привичка" да правя коментари на чужди стихове със свои, което май не е съвсем уместно. В поезията си ми напомняш на Амрита Притам, която много харесвам. Навремето написах няколко джазови песни за Вики Алмазиду по стихове на Амрита, които още ми седят в чекмеджето, поради многото препъни-камъчета с авторските права. Благодаря ти пак за добрите оценки! :)
Този блог е посещаван от не повече от двама - трима, и страничката с твоите стихчета е за да не ги търся из коментарите ако поискам да ги почета, а и ми е приятно... Разбира се, ако не ти е приятно да я има, ще я махна. Аз също обичам да коментирам поезия с мои стихове, но са малко, които умеят да го приемат.
Признавам, не бях чела Амрита Притам до днес... а поезията и е очарователна, светла, тиха... Благодаря :)
Ще бъдеш цвят. И аз ще бъда цвят.
ОтговорИзтриванеНякакви си цветове,
светещи със собствени нюанси.
Ако сме двама, ще е спектър.
Настъпим ли се, ще е сиво.
А разделим ли се, мракът ще е тайнство.
:)
Много обичам френската романтична поезия!
Много красив стих... :)
ОтговорИзтриванеИ актуален..
http://vimeo.com/channels/238152
ОтговорИзтриваневиж какво си имам вече... :)
(с мои снимчици)
Какво му е актуалното на моя стих?
ОтговорИзтриванеМи и той е потеглил като мен :)
Неприлично стихотворение :)))
Аз съм в дребна сприхава стая,
от която чак ме боли глава.
А се мъча да гледам в безкрая.
Как е наивно и жалко това.
Ти си в осмия седмичен ден.
Къде точно си? Никой не знае.
Защо, чудно, не можеш със мен
да седнеш, да си помечтаем?
Той безкраят уж дреме минорно...
Аз, ти и той, до гроб непознати,
се крием зад свойте прозорци
и събличаме с общ поглед луната.
Актуалното е... :) тайните мистични рози в сърцето - моето верую.
ОтговорИзтриванеТи пишеш разкошно, не споделяш ли творбите си някъде, където мога да ги разгледам по-обширно?
И кое му е неприличното :)Реален е. Гледаме към Светлината през стъклото на личността и погледа ни не достига по-далече от Луната - владетелката на диалектичния ни свят.
А този стих е песен...
Благодаря ти! От дъжд на вятър пращам по нещо (както сега) на приятели поети, които ме предизвикват, в смисъл - вдъхновяват, да покажа нещо свое в тесен кръг. То е нещо като мой своеобразен коментар. Но не мисля, че стихоплетстването ми заслужава вниманието на по-широка аудитория. Виж, в музиката не съм толкова скромен :))) Нищо че някой може да каже "А трябва"...
ОтговорИзтриванеСмислената поезия заслужава внимание. Съвременните автори пишем абстрактно (и често нищо не казваме в рими :) споделяме емоции и творбите ни откровено нямат никаква стойност. Може би ни липсва мъдрост, не зная.. подреждаме думички и си мислим, че пишем поезия :) но полета на душата всякак е красив, затова аз подкрепям дори такова писане. При теб не е така, редовете ти са изпълнени със смисъл. Споделяй, чета с удоволствие...
ОтговорИзтриванеКаква музика пишеш... може ли да послушам?
Аз съм... не-добър слушател, не умея да слушам всичко а напоследък съвсем стесних предпочитанията си, но ще се радвам да чуя. Да си призная, по-ми е интересен процеса на писане на музика :)
Ето - така става, като пиша коментари в интернет с бебе в ръце - забравих да поздравя с Добро утро :)
ОтговорИзтриванеДобро утро в 12 :)
ОтговорИзтриванеХе, моите бебета отдавна пораснаха и вече ги чакам да си имат свои...
Пиша джаз, мюзикъли, напоследък - доста поп (по популярни материални причини).
В нета нямам много публикувана музика. Виж този линк дали работи
http://youtu.be/LMyjh07MwPY
Познавам този клип :)
ОтговорИзтриванеи умирам за гайдите в него...
като цяло песента ми харесва, и мелодията и стиховете, но съм го споделяла и преди, май в блога на Пламен :)
Харесва ми и комбинацията на народен фолклор с естрада (дано не бъркам стиловете) а за темата "Нестинари" нямам думи, вълнуваща и интересна е.
Но аз сякаш повече залитам към старата българска естрада... и разбира се - най-вече слушам Сикрет Гардън и класика. Но то си ми е изкривяване от нещо това... :))
Блус за пролетта
ОтговорИзтриванеПак минзухар ще изплаче в обора
със жълто по детските устни.
И ще играе кокиче на двора.
Ще хваща слънца, ще ги пуска...
Ще се разгонят отново сатири
връз зимата, старата, битата...
А тя ще се свре в манастира си,
задоволена без грях, до насита.
Ще смръщи усмивка размекната
човекът от снежната раса.
Със шутовски сълзи ще клекне,
изливайки в бял стих плътта си.
Ще го чете вечността, във ръцете
с небесна флигорна и фус.
И на пролетта ще приспива сърцето
с незатихващ есенен блус.
Колко е бяла и тази ти песен,
ОтговорИзтриванес петолиние от цветове.
Носи ухание - идеща есен,
носи и ледове.
Всички са хубави, всички сезони,
те са душевен разтеж,
те са в човека от белия спомен,
вдишал от слънчева скреж.
Това ти стихотворение изумително прилича на идеята в една моя приказка за сезоните... Обичаш ли приказки?
http://prikazchici.blogspot.com/2011/05/blog-post_22.html
_______________________________
Мисля да си отделя една страничка в този блог и там да поместя твоите неща, за да са едно място. Може ли..?
Благодаря ти! Приказката ти е вълшебна поезия в проза!
ОтговорИзтриванеЕто ти още едно стихотворение за "моята" страничка, която никой няма да чете :)
Глобална прогноза за времето
Разплака се лятото. Излезе във пенсия.
Утре - не дъжд. Ще вали тишина.
Страстите летни, светкавици блясвали,
ще ни напускат една по една.
Глобално затопляне няма да има.
Световните полюси, олюлели глави,
в своите шатри ще се напиват.
Слънцето - в нас, не във тях ще изстива.
Ще падат камъни облачно-кичести
и ще убиват белите щъркели,
под чиито криле в любови се вричахме.
А млечният път в душите ще млъкне.
Ще се превърнем в палта и ботуши,
ушити от мъдрата участ.
Но ще се мъчим до зимъс да научим
крадливата есен на вярност кучешка!
Ще... те четат...
ОтговорИзтриванемного повече, отколкото когото и да било...
Готово :)
ОтговорИзтриванеНо не зная как да пусна коментарчета в страничките...
Всъщност, моля те, не си прави труда да ми събираш стихчетата в отделна страница. А и аз доста прекалих с моите писания. Все пак това си е твоя блог. Ако исках да се представя в нета като поет, щях да си направя свой, но чак пък толкова... :)))
ОтговорИзтриванеПросто имам тази "петльова привичка" да правя коментари на чужди стихове със свои, което май не е съвсем уместно.
В поезията си ми напомняш на Амрита Притам, която много харесвам. Навремето написах няколко джазови песни за Вики Алмазиду по стихове на Амрита, които още ми седят в чекмеджето, поради многото препъни-камъчета с авторските права.
Благодаря ти пак за добрите оценки! :)
Този блог е посещаван от не повече от двама - трима, и страничката с твоите стихчета е за да не ги търся из коментарите ако поискам да ги почета, а и ми е приятно...
ОтговорИзтриванеРазбира се, ако не ти е приятно да я има, ще я махна.
Аз също обичам да коментирам поезия с мои стихове, но са малко, които умеят да го приемат.
Признавам, не бях чела Амрита Притам до днес... а поезията и е очарователна, светла, тиха...
Благодаря :)