пастелни усмивки

Забола в шапката си
житен клас
подръпва роклята ми свежа есен.
С развързана обувчица
към мен
отправя весела закачка
утрото.
Кафето на кварталния художник
ме усмихва,
отнякъде дочувам песен
/капки дъжд,
неделно падащи на жълти изгреви/
и вплитам радостни мотиви
до яката си,
с едно ухание на сънено небе
и шепота на мъж,
с букетче незабравки.
Листенце ме повежда към деня,
паважно мързелуващ,
и поспираме
до веселото бъбрене на пейките.
Усмихвам се
към топлото небе.

...и тръгвам...

Един октомври
ме очаква да валсираме.