пепел

А нещо ми напомняше любов...
Навярно музиката
от зениците.
Навярно нежния и послеслов
поел ме в полета си.
Като птица...
Като ранена ласка от крилце
одраскала последните клавиши
под шепотните му ръце.

Тогава пишех я...

Тогава ми напомняше за нея
една недоразказана мелодия.
И в този миг...
сърцето ми живее
за спомена и...
За хармонията...
която преизпълваше с мълчание
невидимите нишки до сърцата ни,
прекъснати
от мен
с едно ридание,
ненужно,
като пепелта
в ръката ми.