Стъпала настрани
бетонирани в нищото
ме примамват
да търся огнище.
Аз вървя, не достигам,
и се връщам
разнищена,
пак нагоре към моята
истина.
А невярна била,
и разлъка поглъща
всяка стъпка,
и всяко отдаване.
Да опитам ли пак...
Да се върна сама,
в онзи грях,
преродил зазоряване...
Няма коментари:
Публикуване на коментар