претърсване

Претърсвам занемелия си образ.
Една безличност се усмихва сиво.
И в огледална, разстрошена показ
жътварски сърп
по мен снага извива.
Качула му - проблясваща осанка,
през ветробоя смърти отразява.
Загледах се...
една стопена сянка
по рамката ми него продължава...

И в онзи миг издъхнах самотата.
Щом нямам устни, да я изрека.
Щом нямам пръсти...
да държат нататък...
Щом нямам вяра, за да отрека...
Но не уби...
Косите ми погали...
И впи гальовни пръсти,
с нежен свист.
Победата над мен ще го разпали,
живота,
този тъжен сценарист.