Не е протегната ръка...
стена е.
И в светлината и
така боли...
Да се докосна ли
дори не зная.
Прелитат боздугани
и стрели.
Разкъсва в мен
отправеното ехо
копнежа по изгряващия свят.
Един подал ръка е,
а поглеждам -
не е ръка,
а нож,
от брат на брат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар