преди думите

Има думи
които не бива да бъдат изречени.
Пълнотата в очите ни
е танцуваща, тиха вода.
Пулса в дъх
векове с векове е облечен,
сътворява в незримото.
Думите са следа.
Те създават реални, възможни
пространства.
Те понякога светят,
понякога само тежат.
А душата не бива да спира...
тя пътник е, в странство.
Носи прах от звезди.
А звездите... те само мълчат.

Има думи, които не бива
да бъдат облечени...
в коловоза на времето
нека спят.