Рисува в синевата твоя смях
дантелени крилца на пеперуди,
посипани с омаен златен прах
и устремени в полета си чуден.
Очите ти разцъфват цветове
на пролетен синчец и теменуга,
покълнали в неземни светове
където тишината им е друга.
И твоя дъх, ефирен като сън
улавя самотата на земята,
и я повежда с весел, нежен звън
по тайните следи на красотата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар