Разсъмва се вече
и пътят далечен
сърцето ми свито зове
планинският вятър
нашепва стакато
прорязва дъха ми на две
в косите ти - пладне
очите ми жадни
разделя от крехкия сън
по който пристъпвам
смалена покълвам
по друмите чужди навън...
А ти се усмихваш
ръката ми милваш
сънуваш родения ден
ресниците нежни
потрепват копнежно
и ваят небета за мен
и само успявам
преди да забравя
с целувка по пръстите пет
към тебе едничка
молба да отправя -
дари ми сърце, за късмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар