Икона в дом със име Самота

Настъпват се
сълзите на разсъмване.
Студа не е навън,
в сърцето броди.
Очи - реки
прелели светло в тъмно
надничат зад моловката.
Тя родна е.

Лекарствен дъх извира по пътечката
повела парка
споменно към утре.

И... корени - ръце
лелеят облаци
молитвено извили се навътре.