Точно в този момент те прозрях, мое бяло сияние,
в най - дълбоката скръб, в най - горещия кръг на тъгата
и безмерната болка, изпита в безмълвни стенания
прояви като в сънна прелюдия двата ни свята.
Две вълшебни стрели от прозрачния извор на дните
запокитени сякаш по чуждата гръд на безкрая
засияха с мелодия, нежно родена в очите ни,
скъпоценна до сливане, малка сълзичка, омая,
диамантено чиста, незрима, изваяна в милост,
приютена в единствено верния трепет - в сърцето.
Две копнеещи рози зашепнаха песен за близост
точно в този момент, моя обич, и точно където...
... се разделят завинаги нашите пътища слепи
и безбройни от мъка извиват филизи към вятъра.
В този миг те познах. И изгубих... и толкова леко е.
Като полъх след бяло крило. Като спомен за някога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар