Не знам, дали ми пречи тази вяра.
Приказват - с вяра били по-човечни.
Безверието сякаш по е старо.
А аз си ходя с вярата наречена.
И нося си венец на богохулник.
Не е от тръни, но боде, ти казвам.
И острите слова на присмехулника
по раните ми се миропомазват.
В колонките на болни от неверие.
До старите познати еретици.
И като тях, приела на доверие
безбожието, ставам птица.
И полета ми е на дребно вечен.
Безсмъртия? - да са за други.
От как повярвах, моето човече
препъва се в човешко, от заслуги.
От как познах, преписвам си сърцето.
А ръкописите не се котират.
За всяка публикация - заето.
/Исус със всички ли се е разбирал?/
Исус за всички ли е бил потребен?
Защото гангренясва тази вяра.
А моята е заклеймена в тебе.
И от безверието по е стара.
И от безвремието я донесе
един, когото още не познаваш.
Две ноти, от началото на песен.
Която няма да ни разминава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар