Спомен нека не съм.
Ласка галеща - пролетен вятър.
В синевата безкрайна
потърси ме.
Там ще бъда, за теб.
С дъх на горски цветя.
С вкус на сладки малини.
Спомен нека не съм.
С нежност тиха в сърцето ти
както морския бриз е изваял
късче мен.
Нека бъда мечта.
Нека бъда за теб онова,
което си нямал.
...
За теб от планински божури
букетче набрах.
От листата им свежа роса
да измие очите ти.
Слънчев дъх от усмивките
техни с обич събрах
да погълне горчилката,
тихо попила в сълзите ти.
Пеперудена песен
в косите ти разпилях
да напомня за мен...
и за сбогом...
целунах страните ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар