Да се изгубиш в спомени
незбъднати...
От лунен лъч
дантели да плетеш
с ранени пръсти.
Мънички сълзи
от нечии стих
в болезнен скреж
превърнати,
страните ти да парят...
от копнеж...
Постлала сред коси
и лунен прах
за него ложе от мечти
душата ми бленува...
и ако успее да заспи
сърцето мое тази нощ
пак него
ще сънува...
Няма коментари:
Публикуване на коментар