От залеза на пурпурния цвят
една сълзица
тихо се отрони
и разлюля
цигулковия свят
в душата ми,
в пустините прогонена...
И живата вода
на Твоя дъх
покълна в мен
неизразима радост.
Отпих Те плахо.
Плисна отведнъж
живеца бял
на вечната Ти сладост...
Няма коментари:
Публикуване на коментар