Остави ме на мира, живот.
Нямам вземане-даване с тебе.
Под капака на моя кивот
тлее само измъчено себе
в топла прах и росица мъгла
по които не можеш да пишеш
с тази златна, красива игла.
Остави ме и спри да въздишаш.
Няма място в това ми небе.
Пренапълних го. Вече прелива.
Ти си прелест... от кадифе
и брилянти. Но аз си отивам.
Не нашепвай гальовно насън
за онези пропуснати мигове.
Моят път е от тебе навън.
Пренаписах го. Ето ти стихове.
Нямам друго какво да ти дам.
Малко смях? Или тихо ридание...
Те остават. Духа ми е ням.
И напуска света ти в мълчание.
Аз на други принадлежа.
И защото не са ме открили
няма в тебе безкрай да кръжа.
Остави ме на мира. Отивам си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар