Само онзи ще бъде Велик, след космичната нощ.
С призори покосените гроздове в земното лозе.
С аромата на чистото вино, с жътварския кош,
след последната яростна жътва, с големи залози.
Аз ще бъда до облака, хвърлил блестящия сърп,
и от огъня късен до Него ще сричам душите.
Заколените гарвани аз ще подема, на гръб
към земята на сенките, стегнала здраво юздите ми.
И ще рея нагоре очи, след безбройни пера,
полетели с крилете на новите, слънчеви дрехи.
Ще копнея земя, от която и мен да берат,
щом презрея за теб, и потърся от Него утеха.
А мнозина достигат вратите, но малко минават през тях.
Пред последния праг е издигната тройна съблазън.
Но блести на челото ти слънчице - приказен знак,
от човешкия Син - да преминеш във храма белязан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар