Знам...
Че първите топли лъчи
на зората
ще попият солените
бисери.
Знам...и как
ще ме чакат цветята,
като меки
разтворени устни
ще докосват
с кадифените си
цветове...
И за мен
ще запее реката,
тихо диплеща
по ръцете си
нечии сън...
Знам, в минутите
на раздяла
нежен вятър
гальовно ще вплита
лунни пръсти
в косите ми
неразресани...
И брега ще отмие
всяка тъжна следа
и отмала.
А нощта ще остане
далече зад мен,
приютила страха
в тъмнината.
И копнежа за Теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар