нетърпелива съм
да ме прегърне бялото на нежната забрава
в листенцата на онзи малък цвят
със който хората обозначават смърт
да затрепти последния ми дъх
по восъчния сън и на последния ми залез
над обгореното сърце
като далечна песен в устните на падаща звезда
намерила изгубените свои бездни
толкова навътре
така безумно
и отчаяно навътре
Няма коментари:
Публикуване на коментар