Мълчанието трепва ли в следа
от полъха на минали присъствия...
Или е ступора в отвесната греда
и статиката в белите ни кръстове...
И всеки неизлъчен активит
не е ли само максимално бреме,
заченало в дъха си динамит.
И светлина,
в пробойната на времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар