Когато си отиваш от сърцето ми
помахай за довиждане към вятъра
избродил тишината на ръцете ми,
изпълнил липсите и пустотата.
Когато се отправяш по пътеката,
поела вън от мен посока тиха...
помахай на печалната утеха
от бели стъпчици, и нежни стихове.
Когато... свечерява над зениците,
извили взор към небесата сини,
помахай пътниче, назад, към птицата
безутринно в сърцето ти отминала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар