изход

какво си...
свързващото двата свята
и леко като дъх на пеперуда
в праатома на вечността
заплиташ нишката,
придържаща живота...

не си ли музиката
в същността на изгрева

или си име непознато никому
щом утрото улавя песента ти
оставена по росните му капки
и никога не стига до послание
от трелите на вечерта...

...

къде си...
в най - смалената безкрайност ли,
невидимо от живите понятие...
пулсиращия извор на сърцата ни,
праха им, и страха
и сетивата ли...

защо до мен не спира мисълта ти
с безмислието тихо на умората
как вакуума е роден
и гасне
за да остане дъх един
след хората...

като фитилче... вече догоряло,
в басейнчето от восъчни небета,
или мъглата,
нежно преваляла
през отворчето
на моминска флейта,

или духа бамбуков в съдинка
затоплена с будистки пръсти,
в сърцето на монаха хладинка
на цвят почти като гравиран кръст

...

очите ми раздират върховете
и слизат в семената на земята,
покълват в ароматите на цвете,
вибрират по ръба на красотата ти...

лелеят недокосвано доверие
по залива зелен на ветровете

пусни ме
в нереалното преддверие
на границата
между световете ти