Вали непроменимото над нас
и напоява сетните предели.
В безпрохода си не дочувам глас,
не виждам брод,
не различавам лея
на слънчевата, изворна вода
преливаща в приготвените стомни.
В сърцето ми
изгубена следа...
едно отмиване дали ще помни...
когато над смълчания ни лес
изгрее седемцветна, седемжива
спасителка на земния регрес
в одежди на небесна самодива
и спусне до земята ни коси -
заплетена верига към Отвъд...
Вали ме.
А в очите ми роси
един несъществуващ, верен Път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар