Танцува златотканата му пищност
в едно с прелюдията на мъглата
и в есенните му очи, до същност
разделя и прелива двата свята...
изгубени един за друг след полъх
на гаснещо съцветие от рими.
Листенце по реката му се моли...
И го докосва с тайното му име.
Няма коментари:
Публикуване на коментар