Усещам тихия ти смях до мен
все още...
с ръка разресвам меките коси...
и нищо, че е малко тихо нощем,
и от очите перлен блян роси...
ти тук си, знам,
в сърцето на съня ми,
в прегръдката на нежна самота
когато те изричам, и те търся
в пределите на жадна слепота,
да те докосна, и да те целуна.
До мен си, знам, и в тази
вечер лунна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар