Как многолика си на светлината,
Пролет...
разлистила треви гостоприемни
с неуловимия ветрец
довела музика
дори по тъничките паяжини в мрака ми,
преструващи се, че улавят росни капки.
Как нежни са
последните ти мигове
преди да се налееш с тежък плод
от жертвата
на семената ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар