Видях как...
пръсна се на хиляди парчета
сърцето ми, в мъглата
от надежда...
единствен лъч, проникнал
през цветята
пронизва ме...
не вярвам...
Но поглеждам
ръцете си - две тънкострунни арфи
застенали след танца
на сълзите...
Едно листенце вятъра
подхваща.
Една усмивка тъжна
свива дните ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар