Дори най - силния
в един момент поспира,
за почивка
и сваля до нозете си
и маската
и тежката рапира..
прегръща с пръсти насълзени
коленете си...
живота е болезнен до безумие
какво сме в миг на самота... -
едно сърце,
душа, политнала след вятъра,
копнеж
и празни до отдаденост
ръце
May 27 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар