8/21/2011

още ден...

Назрели от любов
две слънчогледови ухания
притихват...
Покрива злато тежката земя.
Под камъче дете
ръкополага миг, мечта, реликва.
След сенокоса нивите димят.
Ръми дъгата,
свила седем истини
в обърнатия сребърен потир.
Емон и Пан отпиват жадно мисли.
Левиатан и Белиал разпалват мир.
Низспусната е музика... тъй нежна,
докосва сетивата на слепеца...
и с бели пръсти тихо го повежда
към пищните покои
на двореца
от розови надежди извисен...

... в съня ми няма нито капка мен.

В съня ми само стръкче синева
покълва от сърцето на косача...
когато, в яростта си, приковал
убитото,
безмълвно плаче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар