Направихме ти шапчица от слънчево листо
и столче в ръкавичката от щастие.
И няма да познаят че си възрастен, и то
съвсем не си личи, че си пораснал.
Наляхме ти и чайче от рождественски мечти
(аз, Емили, Ванесса и гласчето)
и в приказката коледна ни липсваш само ти -
искричката вълшебна на сърцето.
Ела, ако поискаш. Тук е топло, и звъни.
Снежинките ще ти покажат пътя.
През тъмната гора на самотата премини,
на края и чудесности се кътат.
Със тебе, ако дойдеш, сме петима в този час,
звезди когато в слънцето се раждат.
Така една прекрасна ще ни навести и нас.
И бъдничето ще е в златни сажди
от огъня на слънчевата вечност затрептяло
в най-тихичкото на света, където
ще помълчим в една непроменима цялост,
докоснала съюза на ръцете ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар