жребий

В надпреварата
нараних стъпалата си
по крайъгълни камъни,
от баланса неравен
по остра бодлива тел.
Сухи шипове
разраниха очите ми,
и невиждам следите
напред.
Ще поседна. Сама.
С теб, Живот, може би
на тоз кръстопът
ще се срещнем,
да ти дам онова,
което отдавна си взел.
Може би с теб
ще хвърлим на масата
картите.
Кой каквото изтегли.
Измама. Съдба. Или късмет.
Уморих се да бягам. Да търся.
И сляпо да вярвам.
Имало път, само един,
за всеки, по ред.
После следвала
тишина...