Отиват си децата на снега
дарили бялото си на цветята
разцъфва пъстрота, а по брега
светлеят песъчинките от злато
усмихват се любимите вълни,
играе в тях зората и нашепва -
хвани ме за ръка и премини
през прага на последната си клетва..
и аз улавям пръските с ръце
и устните ми ги отпиват жадно
за да достигнат клетото сърце
и малко от тъгата да откраднат...
а ирисите, скрили самота
в копринения допир на ресниците
с една сълза, понесла любовта
се раждат и отлитат като птици...
и топло ме обвива слепотата,
на тайно приютила твоя лик
изваян по сърцето ми до святост
във вечността на краткия ни миг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар