Къде ли те изгубих
между сенките
и вятърните зайчета
на времето...
Навън е утро, някога заречено
да се роди в очите ни.
Ранено.
Играят по паветата
хлапаци
след плитките на моето
момиче.
И чувам
как пристъпва към душата
една сълза -
едно обричане.
Не се ли раждат летните
усмивки
в жуженето на водни кончета
когато езерни мечти
политат
след ято спомени.
Не си ли там...
където те оставих,
очаквайки да съмне
есента ни.
Защото тръгнах да догоня лятото.
И вихрено да победя
света ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар