свиване

Запристъпвах напред,
а високите борове стенеха.
/Още стъпка към нищото. Спри се, нима полудя/
Още поглед натам,
и дърветата в мене разменяха
два филиза живот
за верига греда след греда.
И в неравните мигове суха от стъпкване будност
сетива препоглъщаха ярки стоцветни стрели,
с направление Аз.
А след тях пренаписваше чудо
многостранния път на страха.
Да сломи, да кали.
И широката образност някак изгуби пространство.
Стана тясно навън.
И присвих се. Да сторя простор.
/А запълвах безкрайно подстълбие с вятърни празници
и с премерена гордост градях въжен мост за опора/

В тази тиха гора...
бели борове тихо нашепват...
А гласа им приплъзва към мен две посоки навън.
Моя захарен стан
днес е къщичка, криво полегнала,
отбленувала бляскави куполи
с кръстче, насън.
И протегнах сърце.
Нямам друго, прегризах ръцете
в онзи паметен миг,
да предпазя зората от крачки.

А в сърцето - в едно, още спящо, безименно цвете
се усмихна без глас
малка сънена Малечка-Палечка...