Възпявам те, греховна красота
в безумния си миг опианение,
докоснала пределите в света
на сенките и белите знамения.
И думите ми нека са кинжал,
съдбовен дъх, полъхнал в трите капки
прелели ме от тежкия Граал
на твоята безименна захапка.
Гласа ми нека е камбанен звън -
следа от ехо, песен в нищетата
на ступора, разпънал ме отвън,
за да отпия вътре самотата.
И пулса ми да очертае брод
за чистите, познали тази болка.
Сърцето ми ще се извие в свод
и ще преминат. Тихичко.
И толкова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар