И вечната Любов роди възторг
в сърцето ми, стаено в безначалното.
Отпуснах се в пенливия поток
на радостта си.
С нея съм венчана.
По пръстите разлива благодат
целувка на вечерна орхидея,
разлистила омайния си цвят
в цвета на Любовта.
А аз немея...
пред силата на нежните слова
извиращи в сърцата...
До незнание
потъпкват мрака с тиха светлина
над онзи здрач, разпръскващ
отчаяние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар