Притисни ме...
нашата обич ликува насън.
Всеки миг от деня
е раздяла, и стъпка
към края.
Ето, виж...как е
бързо и как е
отчайващо кратко
навън...
Само в сънни пространства
нетленност извира...
Чертае...
Изписва със вечност
следите ни
в тайнствата слепи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар