... и сенокосите в душите са безкрай...
за да дочакаме и истинна сеитба...
*
За миг се откъснах от ръцете им.
Нищетата ме деформира.
*
Извън кръга съм.
Синьото трептение на извора ми липсва.
*
Водата на Живота плисва.
Ще си открадна само капка.
*
Безмерна тишина е.
Да помълчим в цветовете и.
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар