Притихва денят и отпуска главица в прегръдка от лунни коси. Поглеждам навън - малка люлка се спуска, застелена с чисти сълзи.
В нея дарове сънни за мен е оставил звездоброец един, и щастливки. И вълшебства разпръсква цвят от лилиум бял, от уханни камбанки - усмивки. Зазвънява сърце, занемява от обич, и превръщам се в малко момиче. Скривам в шепи пърченце от лунния дар, за всички, които обичам. И когато денят,
се събуди отново и поеме си златните стъпки, ще разперя към него две пълни ръце, неразцъфнали обични пъпки. Да дарява лъчи - затрептели дантели, и да сее любов и човечност. А сънят ми уханен, във туптящо сърце да превърне, и в приказна вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар