любовен дъжд

Понякога
е тихичко и тъжно.
И слушам
как напява ми дъжда,
целува ме, нашепва ми,
прегръща,
и някак си е пълна самота,
от обич споделена,
много пълна.
Танцуват с него
мислите ми малки,
тъгата ми прескача
и се къпе,
и се превръща
в перлена русалка,
събрала в мидичка
милувката му скъпа.
А той притихва,
само с пръсти шари
по нощния прозорец,
светещ в мрака.
Тогава знам -
сълзите ми не парят.
И обичта ми вече ме очаква.