люлякови сънища

От някъде на люляци ухае.
Копринена лилавост
ме обгръща
и аз примирам
в трепетно очакване
че някой
от далече се завръща.
Поглъща ме ухание
на спомени,
и пролетна усмивка
се прокрадва,
едничка, от сърцето ми
отронена,
но толкова достатъчна.
И радва...
И в люлякови сънища
потъвам,
а после се събуждам
прималяла.
В съня си да откъснеш
стръкче люляк
било несподеленост
и раздяла.