Дочуваш ли и ти
как в шепота си
утринта
прославя слънчевата тишина...
Тя като влюбени очи е,
погалили новороденото дете
от сливането с изгрева.
Без допир,
да не смути пространствата
на небесата му.
Незнайни са лъчите на живота
в които се изгубвам,
като сянка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар