Небесните сараи се пробуждат,
в короната ти плисва лъч омаен.
Покоите приспиват стари сънища,
докосването ни е миг незнаен.
По пръстите изгрява тишината -
неръкотворна, бяла ръкавица.
С милувката си - неродена святост
в душите ни рои девици.
Изпратиха известие. Покана.
Аврора избродира небесата.
В редичките на утринната смяна
за теб се е нагиздили земята.
И както само ти умееш, Слънце,
с изкусни пръсти съблечи нощта и.
Посей ме в плодородното си зрънце
и ще опитам с тебе Любовта и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар