Зората е слязла до моето село,
познах я по стъпките бели.
В косите си ябълков цвят е заплела,
по клонките - слънчеви трели.
В ръцете и - снопче узряла пшеница
гладът на душите засища.
И с нежна и тиха, грижовна ръчица
ласкае нивя и огнища.
И сгради и улици, думи и хора,
и песни, и стръми, и вяра
към нея отправят очи и се молят
с молитва, от църква по - стара -
да свие несгодите хорски до зрънце,
да плисне любов над полята,
та светлият лик на далечното слънце
и днес да затопли земята ни.
Урдорф, 2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар