Вяра

Ефирен сън... омайна ранина.
Притихват минзухари по скалите.
Гальовен полъх слиза в тишина
до тъмните предели на душите ни.
Какво те напоява, поглед благ...
Защо усмивка зрее в миг нечакан?
Нима разчете тайнствения знак
на утрото, под диплите на мрака?
Нали тъгата, дрипава снага
разстила по безкрайните ливади
и с топла гръд, пулсяща от нега
разцъфва от любов живота млади...
Та тя е песен, в моите очи.
Възторгът и солен ме оживява.
И ангелски хорал ще озвучи
аз знам, и тази всезабрава.