Десет минути след полунощ
имам няколко счупени спомена, шепа костилки,
заглъхваща песен на нежен с морето рибар,
Имам слънце за пазене, утро
и чаша кафе
на перваза на малкия стих, в който казвам,
всяка вечер го казвам - че ти си наоколо,
знам,
в шарките на килима ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар