На човекът остров

Ще ни има за седем минути
преди свечеряване.
Заведи ме на гарата,
тихо,
на някоя пейка,
или някой изтъркан от слепи надежди
перон.
После седем минути
в очите ми
спускай утеха.
Като в кадър от филм,
в който немите хора говорят,
ръкомахат с души,
разспиляват по плочите думи
и изтичат в сърдечните прорези
и просеки.
Седем паметни мига живот
в океана безумие.