Откъснах си лаленце от Селимие
и капчица прохлада преди залез.
Пътеките се разпростряха в път
и сънения месец над Алания
повдигна с рогче нощната омара.
Земята се разлисти в тишина
и спящите води над Ада таш
зашепнаха една легенда стара...
За теб, любов, за твоите сълзи,
за вечността ти, в моето страдание.
Страдание, наречено на нас
с гальовна искреност -
сълза от вяра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар