На моята муза

Онези тъмни остриета на писеца
които си разменят стъпалата
от нежния безименен до палеца
ти
чертаят лабиринти по сърцето ми
досущ сълза от древна калиграфия.
Защо бе погледът ми заблуден, кажи...
и не видях, че не перо, а меч си.