Дъждец

Преваля твоят свят.
Преваля като нежен дъждец, над полите на Рила
и след него животът бездомник,
скиталец,
слепец
свил под мокрите камъчки
стъпчици на  Богомили,
думи святи,
и тайни...
и химни...
И ничия реч
спотаена зад Храмови песни
и Рози Мистични
с рани тежки,
дълбоки
граниви от огън и сеч

ме прошепна отново
с безумна надежда - различна.

Преваля ме.

А тихият пясък в душата напевно мълчи.
И полите на бели дервиши
разтваря в света ми.
Ти бе нежен дъждец...
Бе любимо, изваяно слънчице с топли лъчи,
но сърцето ми раждаше в Изток
след Изток
поеми.
И сърцето ми бе...
неродена по пясъка още,
незрима сълза...
път поела от нечии Ириси...
Път и Неделя.
Твоят свят изваля... като нежна планинска роса...
И е време и ден, моят истински свят да намеря.